Bulgarian English Russian
Новини Събития      Д-р Фани Михайлова: Рехабилитацията на слуха и говора при деца след кохлеарна имплантация e много важен процес
Д-р Фани Михайлова: Рехабилитацията на слуха и говора при деца след кохлеарна имплантация e много важен процес

Д-р Фани Михайлова - слухово-речеви рехабелитатор:
Рехабилитацията на слуха и говора при деца след кохлеарна имплантация e много важен процес

Кохлеарната имплантация, като един от най- съвременните и високотехнологичен метод за корекция на слуха, се прилага успешно през последните 30 години и придобива все по-голяма популярност. В световен мащаб 350 000 души имат кохлеарен имплант, от тях 50 000 са двустранно имплантирани. Само за 2013 година са поставени над 55 000 хиляди импланта, а необходимост от такъв имат 7 човека на 1 милион население на година.
Пътят, по който преминава всеки пациент със слухово нарушение и последваща кохлеарна имплантация, може да се представи по следния начин: предоперативна диагностика, оперативна интервенция, следоперативна настройка на речевия процесор и рехабилитация на слуха и говора.

Слуховото развитие на детето след кохлеарната имплнтация произтича от две ситуации:
В естествени условия- вкъщи, на улицата, на гости и т.н. В тези ситуации слуховото развитие произлиза естествено, непроизволно и водеща роля имат родителите
По време на целенасочените занятия със специалисти. Тези занятия позволяват бързо развитие на навиците, които е необходимо да се развият в естествени ситуации. В процеса на рехабилитация се включат всички от заобикалящата среда на детето/ родители, баби, дядовци, братя, сестри и т.н./
Важно е да се отбележи, че при децата с увреден слух, слуховото онтогенетично развитие зависи не от хронологичнта възраст, а от неговата слухова възраст. От момента в който то бива имплантирано и бива включен говорният процесор.
Детето се учи да реагира на звук и да не реагира, когато няма такъв. Няма значение на каква възраст е детето или лицето, след имплантаиця те отново се учат да чуват.
Откриването на звуците е важен момент и ние очакваме това да се случи в рамките на първите няколко седмици след първите настройки. Да се прави разлика между звуци от околната среда и глас. Различаване на Линг звуковете, които са важни за бъдещите настройки. Важно е да се изгради и реакция от страна на детето дори когато е разсеяно. Просто да му прави впечатление, че нещо или някой е произвел звук.
Умението да разбере, осмисли слуховата информация и да отговори, както и да разбира прости въпроси и сложни изречения се изгражда в продължение на 15-33 месеца. Този период обаче при всяко дете е строго специфичен. Ценно е слушането на аудио истории, четене на приказки, които постепенно се удължават, слушане на музика и др.
Ако трябва да обобщим, можем да кажем, че ключовите етапи в развитие на слуховите възприятия са:
 Детето реагира на името си / 1-ва седмица-3-ти месец/
 Детето започва да обръща внимание на обкръжаващите звуци /1-3 мес./
 Детето започва да определя източника на звука / 1-4мес./
 Детето пита какъв е този звук /1-6 мес./
 Детето започва да разпознава звуци от околната среда и често използвани на слух думи /1-6 мес./
 Детето започва да използва вокализация и думи в процеса на общуване / 2 седмици- 6мес./
 Детето започва да използва спонтанно усвояване на нови думи и фрази / 1-2год./
 Детето задава въпроси за значението на непознатите думи / след 2-та год./
Аспекти на следоперативната слухово-речева рехабилитация
Сформиране на централни слухови механизми, обезпечаващи възможността за възприемане на звуци от обкръжаващата среда и устната реч:
Детекция на звук (има или няма такъв)
Локализация източника на звука в пространството (от къде идва звука)
Дискриминация- умение на детето да направи разлика между два звука
Идентификация- умението на детето на разпознае и избере правилният отговор
Имитиране- умението на детето да повтори дума, изречение
Разбиране- умението на детето да разбере, осмисли слухова информация и да отговори вярно на зададена инструкция.
Освен слуховите, по време на слухово- речевата рехабилитация развиваме и говорните умения.
Усвояването на езика е процес, който протича през целия живот - започва от първите месеци и продължава през годините на зрялост. При деца с вродена значителна загуба на слуха няма натрупан речеви опит, върху който да се опира при по-нататъшното си развитие, или в случай, че увреждането е придобито до тригодишна възраст този опит бързо губи своето значение. Основното и най-важното е след поставяне на диагнозата да се започне активна работата с детето и семейството. Необходим е избор на адекватна стратегия за рехабилитация, която има за цел използване на най- сензитивните периоди в развитието и предпазване от появата на отклонения. Условията, осигуряващи богата речева практика в семейството имат съществено значение за развитието на речта при децата с нарушен слух. Първостепенната задача на специалистите е да разкрият пред родителите огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и пълноценното им участие в общуването с него и цялостния процес на слухово-речева рехабилитация. Езикът за детето придобива "смисъл", единствено в междуличностните отношения с родителите и другите заобикалящи го лица.
Предречеви етап- вокален контрол. Гласова имитация, детето се учи да контролира гласа си волево. То се учи да имитира произношение на вокалите по продължителност. Контрол върху дишането и вокализиране.
Втори етап- артикулационна постановка на звукове.
Трети етап- произнасяне на звукови поредици- 2 или повече звука.
Четвърти етап- първо ддетето се учи да имитира след това спонтанно произнася думи.
Етап на фрази- 2 до 4 думи, но не е задължително да е граматически правилно.
Шести етап- изговаряне на цели и граматически правилни изречения- от прости към сложни.
Устната реч притежава изключителна по важност комуникативна функция. Тя осигурява на индивида не само възможности за контакт с другите хора, но е и солидна основа за цялостното му личностово и езиково развитие.
Знае се, че овладяването на устната реч е възможно и от напълно глухи деца, но процесът е сложен, продължителен и изисква много усилия от група хора и самото дете. Веднага трябва да се отбележи, че устната реч на лицата а увреден слух винаги има своите специфики, но това различие не трябва да се оценява от акустична, а преди всичко от комуникативна гледна точка.
Кохлеарната имплантация, както вече казахме е съвременен и успешен метод за слухопротезиране при деца. Ефективността и зависи от правилите настройки на речевия процесор, редовната следоперативната слухово- речева рехабилитация, участието на семейството и не на последно място, активнно взаимодействие и своевременната обмяна на информация между всички специалисти от клиниката, населените места и учебните заведения, които детето посещава.

 

Терапията с HIPEC дава шанс на болните от рак в напреднал стадий
Терапията с HIPEC дава шанс на болните от рак в напреднал стадий
- Проф. Юлиянов, какво представлява метода HIPEC, който прилагате в Болница „Тракия"? - HIPEC всъщност е абревиатура на хипертермична интраперитонеална химиотерапия. Това може би звучи неразбираемо за неспециалистите. Ето за какво става въпрос. Голяма част от туморите имат способността да се разпространяват върху съседните органи в коремната кухина. Клетки от тумора могат да се откъснат и премествайки се, например, на 5 см встрани - от стомаха върху черния дроб, върху дебелото черво, тънкото черво, панкреаса - осъществяват миграция върху всички органи. Така болестта ангажира множество коремни органи и проблемът става огромен. Прилагана венозно, химиотерапията обичайно не може да повлияе ефективно болестта, тъй като органите са покрити с предпазна ципа, наречена перитонеум...
ВИЖ ОЩЕ
Ст.м.с. Десислава НИКОЛОВА: Екипността е ключът към успеха в работата на медицинските сестри от Ортопедично отделение
Ст.м.с. Десислава НИКОЛОВА: Екипността е ключът към успеха в работата на медицинските сестри от Ортопедично отделение
За ст.м.с. Десислава Николова да работи в отделението по ортопедия и травматология на Болница „Тракия" е едновременно предизвикателство и удовлетворение. Тя е една от най-младите старши медицински сестри в моделната болница и то на едно от най-тежките отделения. Затова, освен с грижата за пациентите, е натоварена с куп административна и организационна работа. За Десислава обаче работата носи най-голямо удовлетворение, когато изписва оздравелите пациенти, дошли преди това със силно страдание, често обездвижени и неспособни да се грижат за себе си. Благодарността в очите на пациентите е онова, което най-силно я мотивира заедно с 11-те медицински сестри от екипа ѝ да се справят ден след ден с напрежението и стреса по време на безкрайните дежурства и да обичат работата си с цялото си сърце.
ВИЖ ОЩЕ