Bulgarian English Russian
Новини Събития      Младият лекар Д-р Михаил Цировски: Лапароскопската и роботизирана хирургия са основната ми цел в развитието ми като хирург
Младият лекар Д-р Михаил Цировски: Лапароскопската и роботизирана хирургия са основната ми цел в развитието ми като хирург

Младият лекар Д-р Михаил Цировски:
Лапароскопската и роботизирана хирургия са основната цел в развитието ми като хирург

Д-р Михаил Цировски завършва медицина през 2013 г. От тогава е част от хирургичния екип на Болница „Тракия" и специализант по хирургия под ръководството на проф.д-р Александър Юлиянов, д.м.
В началото на февруари 2019 г. д-р Михаил Цировски проведе специализация по хирургия на стомашно-чревния тракт в световния център по миниинвазивна хирургия - Научно-изследователския институт за ракови заболявания на храносмилателния тракт, IRCAD - Страсбург. В края на обучението, след положен изпит, младият лекар получава диплом, който му дава право да практикува лапароскопска и роботизирана хирургия в целия свят, а по време на самия курс е избран за най-добре представил се по време на оперативните сесии хирург.
Ето какво сподели младият лекар след завръщането си от специализацията във Франция:

- Как се чувства един млад лекар, след като е завършил с успех и награда толкова престижно обучение в IRCAD, Страсбург?
- Чувствам се още по-мотивиран да надграждам своите умения в областта на лапароскопската и роботизирана хирургия и да продължавам да ги практикувам в болница"Tракия". На курса в IRCAD имах възможността да упражнявам, както лапароскопски операции на стомашно-чревния тракт, така и операции с използване на хирургичния робот „Да Винчи". А неговите възможности, както и тези на следващото поколение „роботи", което се задава, бих казал, са огромни. Вярвам, че един ден, когато цената на роботизираната хирургия стане по-достъпна, тя ще започне да се практикува масово. В Болница „Тракия", където съм специализант по хирургия, имам възможност да се обучавам в най-модерните методики на хирургично лечение, които се практикуват в света и да се уча от световно признат авторитет, какъвто е проф. д-р Александър Юлиянов, както и от останалия екип от опитни специалисти
- Баща Ви, д-р Гео Цировски, също е утвърден хирург. Той ли Ви „запали" да се насочите към хирургията - една от най-трудните специалности в медицината?
- Сигурно баща ми е основната причина да се насоча към хирургията, но още като дете знаех, че щом порасна, ще бъда лекар. И как да си представя нещо друго с майка акушер-гинеколог (д-р Калина Пиперкова) и баща хирург? Шега е, но може да се каже, че съм отгледан в болница. Сигурно затова сега в Болница „Тракия" се чувствам като у дома си.
- Защо точно Болница „Тракия"?
- Имал съм възможността „да сверя часовника" с работата в други болници - не само в България. Разликата с повечето места е, че тук интензитетът на работа в хирургичното отделение е „убийствено" висок, а патологията много разнообразна. Едва ли има по-добра комбинация за млад хирург. В нашето отделение се правят значително повече операции в сравнение с много други болници. Обаче, не толкова определящ е броят на операциите, колкото тяхната сложност и възможността те да бъдат извършвани чрез най-модерните в света методики, благодарение на компетенциите на лекарите и на технологичното оборудване на операционния блок. Моят ръководител, проф. Александър Юлиянов, освен известно в света име, е и невероятен учител. Двамата с д-р Цировски са изключително взискателни към мен. Трудно е, но това прави от всеки успех стъпало нагоре. Всяка една операция протича под формата на дискусия. Аз и моята колежка д-р Азизе Сароглу, като най-млади в екипа, сме длъжни да сме по-запознати с всички детайли относно пациента - дори по-добре от всеки друг от по-старшите хирурзи. Това показва отношение към работата и желание за надграждане.
- Накъде те насочва твоят личен интерес в хирургията, която е много широко понятие?
- Моят най-голям интерес е в посока на лапароскопските и роботизирани операции. Имах възможност в Страсбург да се обучавам на робота „Да Винчи", който засега е най-голямото достижение в технологично оттношение в съвременната хирургия. Ако лапароскопската хирургия е „златен стандарт" за лечнение на голям брой хирургични заболявания днес, то утре, моето лично убеждение и желание е това да е роботизираната хирургия, защото това всъщност е нейният „ъпгрейд". Роботизираната хирургия се нарича още „интуитивна хирургия", заради свободата на движение и начинът на визуализиране, който получава операторът. Минусът на роботизираната хирургия днес е, че все още е много скъпа. Но това ще се промени. Просто трябва малко време.
- Какво представляваше курса в IRCAD?
- Научно-изследователският център IRCAD е едно от най-добрите места за лапароскопска и роботизирана хирургия в света. Това е мястото, в което този вид оперативни практики буквално се измислят. Голяма част от технологиите там са все още са на ниво прототип. Проектът е финансиран, както от френското правителство, така и от частни инвеститори и силни медицински компании. IRCAD е мястото, където човек може да повиши своята квалификация в тези области. По света, чисто статистически, все по-малко операции се правят с големи разрези. Все повече стават миниинвазивните, безкръвни процедури, които позволяват на пациентите по-бързо да се върнат към нормалното си ежедневие .
Курсът ме впечатли на първо място със специалистите, които ни обучаваха. С тях ние дискутирахме, живяхме, обядвахме, вечеряхме почти денонощно. Най-ценното от това общуване беше обмяната на идеи. В курса бяхме 34 лекари от 23 страни. Той се провежда само 3 пъти в годината. Благодарен съм за препоръката на проф.д-р Юлиянов да проведа това обучение, както и за подкрепата на управителя на Болница „Тракия" д-р Иван Златков и за финансирането на специализацията ми от Болница „Тракия" с решение на собствениците - сем. Колеви и лично на прокуриста ѝ, г-н Иван Колев.
- Как минаваше денят ви в IRCAD?
- Програмата беше много интензивна - по 13 часа на ден. Започвахме сутрин с 5 часа лекции, след което всеки от участниците оперираше в продължение на 7 часа в ултра модерна операционна. Разликата беше, че пациентите не бяха хора, а...прасета. Известно е, че анатомията на човека и на прасето се припокриват над 90%. Лично за мен не беше толкова интересно да упражнявам холецистектомии (операции за отстраняване на жлъчния мехур), апендектомии и други по „рутинни" интервенции, тъй като в Болница „Тракия" съм го правил вече много пъти. Интересно ми беше да упражнявам по-големи и сложни операции. Обучението ми даде възможност „да тренирам" серия от такива интервенции и да натрупам опит и знания, които да прилагам в практиката. Така в една от оперативните сесии, в съревнование с останалите курсисти, бях избран лично от професор Dallemagne ,за най добре справил се с възложените оперативни задачи. Моралната награда за мен бе безценна.
В краят на курса получих диплом и сертификат, които се признават като квалификация по лапароскопска хиругия навсякъде по света. Това признание само потвърждава, че Болница „Тракия" е най-доброто място, за обучение на млади хирурзи.
- Но, колкото и да те обучават, накрая, казват, „занаят се краде". Така ли е?
- Това не се отнася за хирургията. Ако, се налага да „крадеш" умения и знания, просто гледайки операциите, ще видиш само върха на „айсберга". Изключително важно е провеждането на систематично обучение в детайлите и философията по отношение на всяко едно лечение. Разбира се, виждаш едно решение, после второ, трето, и оформяш свое собствено мнение. Хирургията в определен смисъл е творчество. Колегите ми обичат да казват, че „болестите не четат книги". Трябва да изграждаш свой почерк, който постепенно да промени това, което си научил от другите. Много важно е също кой те учи. Защото всеки хирург има свой собствен манталилет и отношение към работата, който повече или по-малко попиваш. Хората, от които се уча, работят много фино, технично, с внимание към всеки един елемент от оперативната интервенция и това ми харесва. Искам да бъда като тях.

Безплатни профилактични прегледи за глаукома през март в Болница "Тракия"
Безплатни профилактични прегледи за глаукома през март в Болница
Очни лекари от Стара Загора се включват в отбелязването на Световната седмица за борба с глаукомата, която тази година е от 11 до 16 март. Това е времето, в което специалисти-офталмолози от целия свят обединяват усилията си в борбата с това коварно заболяване, което води до необратима слепота. По последни данни, 87 525 души у нас са диагностицирани с глаукома, като Стара Загора е един от районите, в който заболеваемостта е повишена. По последни данни тук те са 7105. Затова очните лекари от Стара Загора обединяват усилията си за ранно откриване на заболяването и предотвратяването на слепотата - всички очни клиники в града през целия месец март ще извършват безплатни профилактични прегледи, със съдействието на програмата „Право на зрение" на Института за здравно образование и с подкрепата на Община Стара Загора.
ВИЖ ОЩЕ
Ст. м.с. Валентина ТЕНЕВА: Работата в ОАИЛ изисква екипност, грижи и съчувствие
Ст. м.с. Валентина ТЕНЕВА: Работата в ОАИЛ изисква екипност, грижи и съчувствие
Някои хора имат достатъчно късмет да почувстват навреме, че са призвани за една или друга професия или кариера. Медицинските сестри обикновено са такива. Ако познавате някой, с дълбоко желание да помага на другите и да се справя със строгата работна етика и необходимостта от вземане на бързи решения, той просто трябва да работи в сестринството. Но това, че работата на медицинските специалисти носи удовлетворение, далеч не означава, че е лесна. От 2011 година Валентина Тенева е старша медицинска сестра на Отделение по анестезиология и интензивно лечение в Болница „Тракия". Обградена е с мотивиран екип от лекари, медицински сестри и санитари, като осигуряват 24-часова квалифицирана медицинска помощ в колаборация с всички останали отделения в болницата. Какво различава ОАИЛ от другите отделения?
ВИЖ ОЩЕ