Възможности за лечение на хроничен бактериален простатит

Хроничният простатит е разпространено заболяване при младите мъже (от 8.2% до 9.7%), влошаващо качеството на живот на засегнатите. Простатитът е третата по честота диагноза поставяна при мъжете под 50 годишна възраст след посещение при уролог. Характеризира се с болка и дискомфорт в малкия таз, симптоми от долните пикочни пътища и висока честота на депресия. Хроничният простатит може да еволюира без симптоматика или само с отслабване на половата функция. Той никога не оздравява спонтанно. Заболяването поставя значителни психологични и социални проблеми при мъжете в сексуално-активната и трудоспособна възраст. Неговото диагностициране и лечение създават множество затруднения.

Teрминът "простатит" обединява няколко различни заболявания на простатната жлеза (бактериални и небактериални) и синдроми, които се отличават по характеристика и методи на лечение.
Хроничният бактериален простатит (ХБП) представлява възпаление на простатната жлеза, причинено от продължителна или периодично повтаряща се бактериална инфекция. ХБП може да бъде резултат на неизлекуван остър простатит, но може да възникне и самостоятелно.
Лечението цели повлияване на инфекциозния причинител и възпалителните процеси в простатата, подобряване качеството на живот, намаляване на симптомите и усложненията. То е трудно и продължително. За да се получат добри резултати то трябва да е комплексно.

Медикаментозната терапия

1. Антибиотична терапия. Медикаментозната терапия се назначава след провеждане на Микробиологично изследване на еякулат и установяване на причинителя. В зависимост от антибиограмата се назначава адекватно антимикробно лечение. Лечението трябва да продължи най-малко 4 до 6 седмици. Задължително се отчита резултата чрез контролно микробиологично изследване на еякулата. Едновременно с болния трябва да се лекува и половия партньор.

2. Алфа- блокери. Установено е, че фибромускулната тъкан на простатата, тригонума на пикочния мехур и задната част на уретрата са богато снабдени с алфа-адренергични нервни окончания (рецептори). Физиологически те причиняват контракции в задната (простатната) част на уретрата. По този начин те я стесняват и затрудняват уринирането. Лекарствата от групата на алфа-блокерите блокират действието на симпатичните нервни окончания, тонусът на гладката мускулатура намалява, уретрата се разширява и уринирането се подобрява. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по - малко от 3 месеца.

3. Нестероидни противовъзпалителни средства - назначават се за облекчаване на болката и температурата с подтискане на възпалителния процес, особено при възпалителен хроничен небактериален простатит.

4. 5- алфа редуктазни инхибитори. Не се препоръчват като монотерапия. Ефектът от лечението настъпва бавно.

5.Антидепресанти. Психотерапия. При пациенти с ХП е налице хипохондрия, соматизация, депресия, психическа импотенция с невроза и недостатъчна социална подкрепа.

6. Фитопрепарати. Билколечението е безопасен начин за подсилване и тонизиране на организма. Използват се билки и изсушени екстракти: Saw palmetto, Serenoa repens, Африканско сливово дърво, коприва, Мравчено дърво, Хвощ и др.

7. Стандартизиран поленов екстракт Graminex G63. Той поддържа нивата на ензимите и арахидоновата киселина в тъканите на простатата в нормални физиологични стойности и оказва благоприятен ефект върху обема и функцията на простатата. Препоръчва се като първа линия терапия за продължителен период от време (90-120 дни) при всички типове простатит. Ефективността му е доказана в няколко двойно- слепи контролирани клинични проучвания. Терапията с него е безопасна и ефективна.

8. Други лекарствени средства. Използването на средства подобряващи локалния и общия имунитет и функционалното състояние на простатата включващо Витамини (C, E), Микроелементи (Zn, Se), Омега-3 мастни киселини и прилагането на Уроваксини също е препоръчително.

Немедикаментозна терапия

1. Промяна в стила на живот. Необходимо е спазване на определен физически и хранителен режим: редукция на хипокинезията, редовни спортни занимания, нормализиране на половия живот (половите контакти не се ограничават, препоръчва се използването на предпазни средства), ограничаване приема на алкохол, кафе, пикантни подправки, увеличаване приема на течности, стриктна хигиена на пикочо-половата система за намаляване на възможността за асцендиране на патогените към простатата, избягване на констипацията, снижаване нивото на стрес.

2. Простатен масаж - прилага се при обилна простатна секреция (спонтанно изтичане на секрет от уретрата). Спомага за отстраняване на задържания в жлезата секрет. Извършва се внимателно, леко от периферията на простата към пикочния канал.

3. Физиотерапия. Медикаментозната терапия на хроничния простатит трябва да се съчетае с физиотерапевтични и балнеологични процедури. Задачите на физикалната медицина при лечението на хроничен простатит са свързани с обезболяване, стимулиране на резорбтивните процеси, подпомагане обратното развитие на възпалението. В по-късните етапи на заболяването целта е подобряване на микроциркулацията, преодоляване на застойните явления в ацините на простатната жлеза, предпазване от развитие на съединителнотъканни изменения и не на последно място преодоляване на нервно- психичните промени при пациентите с ХТБС. (8) Преформираните физикални фактори са достъпни и безопасни за приложение и не оказват обичайните странични ефекти по отношение на вътрешните органи в частност на лигавицата на гастроинтестиналния тракт и черен дроб, характерни за лекарствените препарати.

Прилагат се нискочестотни токове (НЧТ) под формата на електрофореза. Те подобряват кръво- и лимфообръщението, способстват за намаляване на отока, активизират обменните процеси и трофиката в зоната на междуелектродното пространство, като същевременно подобряват проникването на приложения медикамент. Транскутанната електронервна стимулация- TENS методиката проявява непосредствен ефект върху нервните рецептори и на спинално ниво блокира пътя на болката, същевременно се отделят биологично активни субстанции енкефалини и ендорфини, които осигуряват продължителност на обезболяването.

Средночестотни токове. Синусоидално модулирани токове - аплицират се транскутанно абдомино-сакрално, показани са при конгестивен простатит, подобряват кръвообръщението, стимулират спиналните центрове на ерекция и еякулация и подобряват половата функция. Интерферентни токове - електродите се разполагат лонно-сакрално, засилват венозния отток, подобряват кръвообръщението на кавернозните тела и имат обезболяващ ефект.

Високочестотни токове. (ВЧТ) Микровълнова терапия от диапазона на свръх-ВЧТ се прилага в атермична до олиготермична дозировка. Има противовъзпалителен, болкоуспокояващ и трофичен ефект върху простатната жлеза. По време на процедурата се повишава локалната температура на простатната жлеза от 39 до 41С, което подобрява микроциркулацията, намалява конгестията и подобрява проникването на лекарствените вещества в простатната тъкан. С добър противовъзпалителен ефект е Ултрависокочестотната индуктотермия.

Ултаразвук по лабилна методика на перинеума и паравертебрално в лумбо-сакралната област с ниска интензивност и в съчетание с нестероидни противовъзпалителни гелове и унгвенти.

Соно-електромагнитна стимулация. Прилага се при хроничен абактериален простатит. Представлява мултимодална терапия с нискоинтензивен ултразвук, ниско-честотно електрическо поле до 3V и магнитно поле със сила от 0.4 А/m. Терапията води до значимо подобряване на симптоматиката при ХП.

Нискоинтензивно лазерно лъчение. (НИЛЛ) Приложена в ниски дози лазерната енергия води до фотохимични реакции в тъканите, подобрява тъканната проницаемост, засилва метаболизма на клетките, стимулира репаративните процеси, има противовъзпалителен, обезболяващ и имуностимулиращ ефекти. НИЛЛ подобрява микцията, купира болковия синдром и подобрява качеството на живот. Ефективността на лазертерапията е от 79% до 90%.

Нискочестотно магнитно поле. Използва се широко при физикалното лечение на ХП. Подобрява месното кръвообръщение, насищането с кислород на тъканите, стимулира имунитета и естествената резистентност на организма, проявява леко изразен обезболяващ ефект.

4. Кинезитерапия. Прилагат се гимнастически упражнения за повишаване силата и издръжливостта на коремната и тазовата мускулатура, специализирани упражнения за сфинктерите, дихателни и общоукрепващи упражнения. При наличието на повишен тонус и болезнени точки в областта на мускулатурата на тазовото дъно ефикасно може да бъдат приложени релаксиращи техники от мануалната терапия, упражнения за гъвкавост и аеробни упражнения.

5. Балнеотерапията е показана след стихване на активността на острия процес. Прилага се балнео-калолечение. Прилагането на радонотерапия стимулира тъканните процеси, активизира функцията на хипоталамо-хипофизо- адреналната и симпатико-адреналната системи, стимулирайки хемодинамиката и обмяната на биологично-активните вещества. Оказва влияние на имунната система и задържа развитието на склеротичните процеси в жлезата. Показано е калолечението под формата на кални гащета или ректални тампони, алтернанативна терапия би могла да бъде термотерапията с парафин. Подходящи курорти са Поморие, Тузлата, Баня-Пловдивско. Сулфидни минерални води, приложени като общи и седалищни вани (Сапарева баня, Кюстендил).

Нови методи на лечение

Трансуретрално интрапростатно инжектиране на ботулинов токсин тип А за лечение на хроничен простатит и синдром на хронична болка в таза. При рефрактерни на обичайната медицинска терапия пациенти е потенциално ефективна терапевтична опция, тъй като намалява болката и подобрява качеството на живот.

Материалът е подготвен от д-р Румен Делиев