EN
За адекватното реализиране на всички етапи в процеса на поставяне на кохлеарни импланти и следоперативната рехабилитация на пациентите, е необходимо да се създадат Центрове за кохлеарна имплантация в България.
В отговор на тази необходимост в Болница "Тракия" Парк - Парк фунционира национален Тракийски център за кохлеарни имплантации, създаден с помощта на университетската УНГ-клиника в Бохум, Германия. Това е първият подобен център за консултиране, поставяне, настройване на кохлеарни импланти и рехабилитация на пациентите, действащ извън София.
Всяка година расте броят на пациентите, които чуват благодарение на кохлеарния си имплант. Стратегическото местоположение на Тракийския център за кохлеарни имплантации в Стара Загора е много удобно за пациентите от цялата страна, смятат неговите основатели доц.д-р Петър Руев, дм и проф. д-р Щефан Датцерт, ръководител на УНГ-клиниката в Бохум.
Поставянето на кохлеимпланти се налага при пациенти с увредени слухови клетки, на които конвенционалните слухови апарати не могат да помогнат. Проблемът е особено важен за децата със слухови проблеми. 1:1000 от новородените се раждат с проблемен слух. Увреждането трябва да се открие възможно най-рано - до шестия месец от развитието на детето, защото това улеснява диагностицирането на проблема, поставянето на слухов апарат или извършването на операция.
Какво е кохлеарна имплантация?
Кохлеарната имплантация (КИ) е едно от най-големите постижения в съвременната отология. Тя се прилага успешно в целия свят през последните 30 години. Публикуваните на световни форуми резултати потвърждават еднозначно ползата от КИ. Кохлеарните имплантатни системи (КИС) са подходящи както за пре-, така и за постлингвални пациенти с дълбока сензорна глухота. В последните години се наблюдава тендеция за поставяне на кохлеарни имплантати на деца на възраст около една година, както и за двустранно имплантиране.
Основни производители на кохлеарни имплантати в световен мащаб са:
* MED-EL - Австрия
* Cochlear - Австралия
* ABC - САЩ
Европейски лидер е MED-EL - Австрия.
Кохлеарната имплантатна система (КИС) е най-новото постижение на микроелектрониката и медицината за стимулиране на слуховото възприятие на хора с дълбока сензорна глухота. Състои се от външна и вътрешна част. Външната част включва: речеви процесор, кутия за батерии и предавателна намотка, а вътрешната част: имплантат, активен и опорен електрод.
Функциониране на КИС:
- Звуците се улавят от микрофон и се превръщат в електрически сигнал.
- Сигналът се приема от речевия процесор, където се "кодира" (преобразува се в специална комбинация от електрически импулси).
- Тези импулси се изпращат към предавателна намотка, която ги предава през кожата (чрез радиовълни) към имплантата.
- Имплантатът изпраща комбинация от електрически импулси към електродите в кохлеата.
- Слуховият нерв улавя тези слаби електрически импулси и ги изпраща към мозъка.
- Мозъкът интерпретира тези сигнали като звук.
Пътят, по който минава всеки пациент със слухова протеза (кохлеарна имплантатна система), е:
- Предоперативна диагностика
- Оперативна интервенция
- Следоперативна настройка на речевия процесор
- Рехабилитация на слуха и речевата дейност
Предоперативна диагностика
За техническите възможности за корекция на слуховото възприятие чрез кохлеарната имплантация хората трябва да се информират правилно. Битува масова дезинформация по две линии - първата "след кохлеарна имплантация пациентът става напълно чуващ", и втората "това е мозъчна операция, която е много опасна и вредна за човека". Ето защо, е крайно необходимо изграждането на информационен център, предоставящ вярна и всеобхватна информация на слухово увредените лица и техните семейства. На пациенти, подходящи за КИС от медико-диагностична гледна точка, следва да се разясняват предварително същността, предимствата и затрудненията от употребата на КИС, какви реалистични очаквания може да има от КИС, какъв модел и вид КИС да бъде избрана.
При липса на достатъчна популяризация и информация в медицинските среди и поради установената в страната децентрализация, в клиниката не се получава пълната статистическа картина на подходящите за кохлеарна имплантация пациенти. Същевременно някои пациенти и техните семейства предприемат действия за предоперативна диагностика, оперативна интервенция и други съпътстващи медицински услуги в чужбина.
Оперативна интервенция
Операцията на пациентите, преминали успешно предоперативните изследвания, се извършва от УНГ-хирурзи, преминали специализирани курсове на обучение. Пациенти до 18 години се приемат в болницата по клинична пътека 117 и за тях оперативната интервенция е безплатна. За да може едно медицинско заведение да извършва кохлеарна имплантация по тази клинична пътека, то трябва да отговаря на следните изисквания: Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение ІІІ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Ушно-носни-гърлени болести". Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести".
Следоперативни настройки на речевия процесор
Настройката на КИС да се извършва в Кохлеарния център от клинични аудиолози и/или клиничен инженер. За изпълнение на настройките, освен професионалните знания и умения, аудиолозите трябва да притежават и допълнителни компютърни умения при работа със специализирания софтуер, теоретични знания за кохлеарните имплантатни системи, стратегиите на преобразуване на звука, обработка на реч и стимулиране на слуховия нерв. Процесът на следоперативни настройки е строго индивидуален. Той е итеративен и изисква стриктно събиране, обработване и анализиране на информацията от предходни настройки. Специалистите посещават периодични курсове, организирани от фирмите производители, с цел повишаване на образователната квалификация. Пациентите имат възможност да бъдат приети в центъра по клинична пътека 114 в рамките на 5 дни. През този период им се правят аудиограма, настройка на процесора и интензивна слухово-речева рехабилитация.
Рехабилитация на слуха и речевата дейност
Специалистите с професионално образование "Слухово-речева рехабилитация" могат да изпълняват успешно тази дейност. Макар и с дългогодишен професионален опит, те трябва да преминат през специализиран курс на обучение, където да се диференцират особеностите при рехабилитацията на лица с КИС. Програмите за рехабилитация не се различават значително от тези на лицата с конвенционални слухови апарати, но се набляга на вида, степента и характера на новосформиращото се слухово възприятие у пациента с КИС, както и за възможностите, методиките и перспективите за развитие на речта и интерпретацията на чуждия говор при наличието на това възприятие.
Периодът на привикване и адаптация към слуховата протеза - кохлеарен имплантат е строго индивидуален и зависи от психологическите особености, характера на личността, спецификата на адаптационните му възможности и способността за изграждане на нови навици.
Слуховият тренинг (обучението за чуване с КИС) включва специални упражнения, различни по характер в зависимост от индивидуалните особености на пациентите. Той цели развитието на слуховите способности чрез максимално използване възможностите на КИС. Това е дълъг и труден процес. Необходима е първоначална интензивна рехабилитация, а в последствие и целенасочена, системна и упорита работа както от страна на рехабилитатора, така и от близките и самия пациент. Слуховият тренинг се организира и провежда на базата на установена програма, включваща необходимите физиологични елементи за нормалното развитие, съставена индивидуално и конкретно според нуждите и възможностите на лицето.
Рехабилитаторите-специалисти трябва да поддържат контакт със семействата на пациентите с КИС, да ги информират, насочват и мотивират за непрекъсната рехабилитация на слуха и развитие на речта в домашни условия.
Социална интеграция на слухово увредените инвалиди с КИС:
Социалните служби и социалните работници, които трябва да посещават семействата на хората с увреден слух и съобразно с обстановката да дават съвети и насоки за физическо, психическо и рехабилитационно подпомагане, не са запознати с проблемите на КИ. Това налага провеждане на курсове за запознаването им с КИ и КИС, още повече, че за интеграцията на децата с КИС е необходима здрава и социално стабилна семейна среда.
В много градове на страната не съществуват центрове за обучение на деца с увреден слух, а социално икономическото положение не позволява на семействата да се преселят там където има такива. При подобни случаи в света се създава т.нар. "Училище за родители" - курс под формата на писма и видеокасети с уроци в помощ на родителите и учителите от масовите детски градини и училища при решаване на съответните проблеми.