Гастроентерологът д-р Иван Сираков, д.м : За 5 години утвърдихме най-модерните методики за щадящо лечение на пациентите

Точно преди 5 години на 28 февруари специалистът по гастроентерология от Военно-медицинска академия в София, д-р Иван Сираков, пое ръководството на Отделението по гастроентерология в Болница „Тракия“ с амбицията да развие и утвърди в региона най-модерните инвазивни методики за диагностика и лечение.

Последната от тях е така наречената SpyGlass холангиоскопия - методика, която с помощта на високоспециализирана апаратура дава възможност за директен ендоскопски оглед на жлъчните канали и дори за премахване на големи жлъчни камъни от тях с помощта на електрохидравлична литотрипсия. Иновативната технология се прилага в Болница „Тракия“ от екипа на д-р Сираков вече близо година.

Пет години след започване работа на новия формат на отделението,  Болница „Тракия“ вече е един от трите големи центъра в България, заедно с ВМА – София и болница „Токуда“, в които се извършва толкова голям обем и с такава степен на трудност инвазивни гастроентерологични ендоскопски манипулации под ехографски контрол.

Разговаряме с д-р Сираков за постигнатото през тези 5 години и за това, към което екипът му ще се стреми през следващите години.

- Д-р Сираков, успяхте ли за тези 5 години работа в Болница „Тракия“ да постигнете целта си - инвазивната гастроентерология да заеме основен дял в лечебната дейност на отделението?

 - Искам искрено да благодаря на колегите си, че ме подкрепяха през цялото време, на собствениците и цялото ръководство на болницата в лицето на семейство Колеви, че ми гласуваха доверие, и не на последно място на пациентите, които довериха своите тревоги и здравословни проблеми на екипа ни.

За 5 години порастнахме наистина много – и като концепция за работа, и като екип, който вече е напълно обучен да работи в модерна среда, даваща възможности за лечение на пациентите ни с най-съвременна апаратура и методики на европейско и световно ниво.

След 5 години съвместна работа се чувствам горд с екипа си, защото нямам съмнение в нито един от тях, че ще реагира по най-адекватния и професионален начин във всяка една ситуация, в който и да е момент на денонощието, и професионално ще направи най-доброто за здравето и живота на пациентите.

Инвазивната гастроентерология не е някаква отделна специалност в медицината. Тя е част от гастроентерологията, при която се използват високоспециализирани инвазивни методики, свързани с ендоскопски изследвания, с биопсии, които дават възможност да се подобри диагностиката и лечението, като при някои заболявания тя се превърна в алтернатива на хирургичното лечение.

Ако преди 25 години е било стандарт, щом някой пациент има запушване на жлъчните пътища да му се прави хирургична операция, това отдавна не е така. В нашето отделение днес се извършват инвазивни процедури, които се правят на много малко места в България.

За да се работи рутинно такъв тип медицинска дейност, освен подходящата апаратура, която е голяма инвестиция, са необходими обучен екип, полагане на истинска здравна грижа, готовност за справяне с различни усложнения и състояния, изискващи силни работещи други болнични звена - хирургия, реанимация, кардиология, съдова хирургия и т.н.

Голяма част от пациентите са тежко болни, мултиморбидни, насочени от други лечебни заведения, в които тези методики се работят в много по-малък обем или не се работят поради куп причини. Смея да кажа, че колаборацията ни с другите колеги е много добра, за което им благодаря. Те отдавна знаят, че пациентите им ще получат компетентно разрешаване на проблема, съпричастност, човешко отношение и здравна грижа.

- Какво сплоти така екипа ви през тези 5 години?

- Когато дойдох преди 5 години, се сработихме много бързо с всички колеги. Заварих тук много опитни колеги гастроентеролози, които заедно с младите попълнения се превърнаха в истински екип, който може да се справи с всякаква ситуация. Имам удоволствието да работя и с млади колеги, които аз лично съм избирал и обучавал още от студенти.

Нашата специалност е такава, че е пряко свързана с други специалности – няма как да работим без анестезиолог в залата, без качествена хирургия, качествена кардиология и т.н- не искам да пропусна никого. Така пациентите получават истинска медицинска грижа, което ме прави щастлив и се гордея с това.

Инвазивната гастроентерология обхваща определени изследвания и методики, но грижата за пациента е комплексна – от първичния преглед, през постъпването в отделението до всичко останало, необходимо за лечението в една съвременна болница. Тук пациентите го получават в пълен обем.

- Къде стои гастроентерологично отделение на Болница „Тракия“ като резултати в сравнение с подобни звена в България и в Европа?

- Винаги съм смятал, че има смисъл да се равняваме само с най-добрите отделения и клиники в България и в Европа. Резултатите ни са сравними със средно големите европейски гастроентерологични центрове и с най-добрите отделения в България. Ковид-19 кризата се отрази изключително лошо на нашата работа. Ограниченията и реформирането на цели структури в ковид зони, периодите, в които трябваше да даваме дежурства в ковид-отделенията в грижа за ковид болните, забави една голяма част от проектите ни.

Въпреки кризата, собствениците на Болница „Тракия“ продължиха да инвестират в нас, осигурявайки ни най-модерна апаратура и условия за работа. Последната ни придобивка е апаратура SpyGlass за холангиоскопия и панкреатоскопия. Това са методи за директен ендоскопски оглед на жлъчните канали и панкреасния канал. Чрез нея имаме възможност да оглеждаме и да работим вътре в самия жлъчен канал. Това е своеобразно надграждане на ендоскопската ретроградна холангио панкреатография (ERCP) – една процедура, която от първия ми ден тук е направление, в който се развиваме много успешно.

Преди ковид, през 2019 година, успяхме да извършим 445 броя ERCP процедури, което на фона на броя легла, с които разполагаме, и на броя лекари и сестри в отделението, е истинско постижение. Това е цифра, към която се стремят средноголемите гастроентерологични центрове в Европа. Качеството, разбира се,е определящо. Нивото ни на успеваемост на манипулациите,процентът усложнения- нашият е сред най-ниските в Европа за такива процедури!-и крайните ни резултати,са наистина впечатляващи.

Но това не ни кара да се самозабравяме,стоим здраво стъпили на земята. Защото самият аз знам,че всеки ден всичко започва отначало,всяка манипулация и всеки човешки живот са важни! Никога не подценяваме нито една ситуация,нито се предоверяваме на опита си и винаги си свършваме работата. Когато съответното състояние и заболяване изисква намесата и лечението на хирург - на ход са нашите колеги-хирурзи. Използвам случая да изкажа искрената си благодарност на Проф. Юлиянов, мой пример и ментор, приятел и човек, който безрезервно ме подкрепя още от времето, когато бяхме студенти.

Нашият стремеж е да се равняваме с най-добрите в нашата специалност. Другите две големи клиники в България, в които се работи такава патология в голям обем, са ВМА под ръководството на Професор д-р Кацаров, който е мой ментор и учител, и на който дължа всичко, което научих през 17-те год работа във ВМА-София, и Болница „Токуда“ с доц. д-р Карагьозов, който е с най-голям опит и е референт в spyglass- процедурите, и е един  от лекарите с най-големи достижения в инвазивната гастроентерология изобщо. При него беше и обучителния ни курс за spyglass- процедурите.

SpyGlass холангиоскопията позволява вземането на биопсии от самия жлъчен канал, а това подобрява значително диагностиката и прецизира последващата работата на колегите хирурзи. Защото, когато един пациент има стеснение на жлъчния канал, ние трябва да изясним на какво то се дължи. С този апарат обследваме така наречените проксимални и хилусни стенози на жлъчния канал.

Другото важно приложение на методиката е при трудните за манипулиране големи камъни в жлъчния канал. Досега пациентите с такъв проблем отиваха на оперативно лечение. Сега имаме възможност да вкараме в жлъчния канал много тънка сондичка - катетър за литотрипсия. На практика тази методика не се различава от литотрипсията при бъбречни камъни. По този начин  имаме възможност да разбиваме големи камъни с електрохидравлична литотрипсия. Така проблемът на този  пациент бива разрешен неоперативно. Резултатите ни са много добри.

При около 10% от пациентите, които са показани за изследване с ЕRCP, се налага да се направи SpyGlass процедура. Това са едва около 30 - 40 пациенти на година. Изглежда твърде голяма и скъпа инвестиция за толкова малко хора, но за нас здравето и животът на пациентите е преди всичко. Това е инвестиция в бъдещето, а ние държим да бъдем в крак със света.

По отношение на останалите дейности ,напреднахме много в инвазивните процедури на панкреаса чрез ехоендоскопските изследвания. Натрупахме много опит.

- Какъв обем от инвазивни процедури постигнахте през тези 5 години?

- Моята концепция винаги е била, че пациентът трябва да получи качество. Количеството не е показателно – то показва размах на дейност,възможности за поемане мед.грижа за по-голям брой пациенти за по-кратко време. Но качеството е това, към което всеки от нас, всеки ден, се стреми. Както обичаме всички колеги да казваме: няма проста и сложна процедура или операция,а само: прецизно,професионално направена и непрофесионално направена. Качеството е всичко в нашата работа.

Факт е, че в региона много гастроентерологични отделения станаха ковид звена. Появи се голям проблем с броя на леглата, който редуцира силно обема от пациенти, които можехме да поемем. Имахме дори един месец, в който спряхме всякакъв прием заради приоритетното лечение на болни с коронавирус.

Сега, благодарение на доверието в нас от страна на собствениците и промяната на ковид-обстановката, си връщаме предишния брой легла и дори ги увеличаваме , като се преместваме на друг етаж в сградата на Болница „Тракия“ Парк, на който ще имаме повече възможности за работа.

- Какво е мястото на младите лекари в отделението?

- Имам привилегията да обучавам редица млади лекари още от времето, когато бяха студенти по медицина. Всеки един от младите лекари в екипа ми е показал качества,за да стане част от него. Последното попълнение на нашия екип е д-р Християн Аврамов, на когото също възлагам големи надежди. През тези години в отделението израснаха като отлични специалисти д-р Йордан Йорданов, на когото предстои да  се яви на изпит за придобиване на специалност, както и другия ни специализант – д-р Иван Трифонов, който ще се яви на изпит за специалност след около една година. Знаете, че в края на миналата година напълно заслужено д-р Йорданов беше отличен в националната класация „Лекар на годината“ на БЛС за млада надежда в лекарската професия.

Стълб в екипа на отделението са и д-р Стойка Михайлова и д-р Анна Маринков - които имат специалност,а Д-р Маринков има зашитени и всички нива на компетентност по ендоскопски и ехографски процедури.В екипа на отделението продължават да работят и   д-р Румяна Иванова,и  д-р Тихомир Трандев, които рзполагат с огромен опит и също се справят страхотно. Д-р Величка Симова се пенсионира, но продължава да работи в Трета поликлиника и да насочва пациенти към отделението. Нищо в нашата дейност не би могло да бъде успешно без медицинските грижи на  всички медицински сестри,които въпреки трудностите и дефицита на техни колежки,вършат професионално работата си.Резултатите са видими и се гордея с това.

- Връща ли ви се благодарността на излекуваните пациенти?

- Болшинството пациенти вярват в нас,гласуват ни доверие и оценяват всичко,което прави м за тях. Но и ние,като екип,понасяме стандартните удари на цялата система.Знаете, че отношението на обществото към медиците е лошо, доверието в здравната система е ниско. Проблямът е комплексен и не може да бъде разискван накратко. Пациентите имат изключително високи изисквания към нас като лекари и често - никакви изисквания към самите себе си. Над 70-80% от пациентите чакат здравословното им състояние да излезе напълно от контрол, за да дойдат в болницата, очаквайки, че ще открият тук не просто лекари, а магьосници.

Не може да си преяждал и прекалявал с алкохол цял живот,да не ходиш на никакви профилактични прегледи,да не спазваш указанията на съответните лекари,да не пиеш лекарствата си, и като рухнеш, да очакваш, че ние за един час или ден  ще го излекуваме и той ще се прибере вкъщи чисто нов.

Благодарността на пациентите я има, но цената, която плащаме ние като медици, за да си вършим работата, в голяма степен остава скрита за тях.

Проблемът с медицинските сестри продължава да заплашва системата от рухване. Държавата продължава да нехае и нещата наистина са извън контрол,на много места.Да, заплащането не е всичко, но то е един от определящите фактори. Важно е също отношението към колегите, към персонала и условията на труд. Капиталовложенето в човешкия потенциал е решаващо за неговата мотивация да работи и да дава всичко от себе си. Такъв екип прилича на армия, която може да се справи с всичко.

- След постигнатото до тук, какви цели си поставяте за предстоящите години?

- Оставаме здраво стъпили на земята. Нямаме дългосрочни планове, но имаме краткосрочни, които вярваме, че ще намерят своята перспектива във времето. Натрупването на опит е безценно. Поставили сме си за цел да развием нови методики. Надяваме се да се промени ситуацията с ковид. Няма как да правим манипулации и внедряваме нови методики без да сме наясно с плановия прием и с броя на хората, с които работим. Няма как с двама лекари и четири сестри да направиш график за отделението си,докато целия ти друг персонал е на ковид-график, и да осигуряваш добра медицинска грижа.

Плановете ни са да се развиваме в това, което работим – заболяванията на жлъчно-чернодробната система и панкреаса, заболяванията  на дебело черво и стомаха, ехоендоскопиите, ендоскопските субмукозни дисекции на доброкачествени формации в стомаха и  червата. Има още много неща, в които можем да станем още по-добри.

Имаме намерение и да направим отново ендоскопско училище, в още по-голям обем, но с реално присъствие. Успешно мина акредитацията на отделението ни и на болницата ни, така,че скоро ще станем истинска база за обучение. 

Мечтая също един ден Болница „Тракия“ да бъде университетска болница – нещо, което отдавна заслужава. Дефицитът в обучението на младите колеги в последните години, особено с преминаването на онлайн обучение, е много голям.

Тъжно ми е за младите колеги, които не биват обучавани или им се показва нещо про форма. Така медицина не се учи. Отпреди ковид-пандемията даже, идват умни студенти, които,напр, в целия трети курс са имали възможност само 2-3 пъти да палпират корем на болен.

По време на ковид пандемията с онлайн обучението нещата още се влошиха. А не трябва да забравяме, че бъдещето и нашите надежди са в младите колеги. Сигурен съм, че аз и екипа ми имаме какво да дадем на младите специалисти.