Профилактиката срещу острия миокарден инфаркт трябва да започне от ранна възраст

През 2022 година Евростат обяви, че България държи рекорд по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз. Един от главните „виновници“ за тази мрачна статистика е острият миокарден инфаркт.

Изследване на Евростат показва още един тревожен факт – че България е на първо място в Европа и по сърдечно-съдови заболявания на хора под 65 години. По тази причина профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания трябва да започне от ранна възраст, казва специалистът по кардиология и инвазивна кардиология от Болница „Тракия“ д-р Кръстина Донева – Башева.

Има ли светлина в тунела? Когато през 2011 година стартира програмата „Стент за живот“ под егидата на ESC в България с ръководители доц. Финков и проф. Джоргова, основната мисия беше да се развие мрежа от ангиографски лаборатории в страната и да се увеличи използването на първичната ангиопластика за лечение на остър миокарден инфаркт, с цел понижаване на смъртността. Статистиката показва, че през 2007 година смъртността от остър миокарден инфаркт в България е била 16.3%, през 2010 г., която спада до спада до 10.4%, а през последните години достига под 6%. Другата основна мисия на програмата бе повишаването на здравната култура на пациентите в България - профилактични прегледи, обучение към здравословен начин на живот, обучение за разпознаване на симптомите при ОМИ, доверие към медицинските кадри и новите методики на лечение, „заздравяване“ на връзката лекар-пациент и понижаване на процента самолечение.

Така, че светлина в тунела има, ако изградим информираност, връзка и доверие в нашите пациенти, казва д-р Донева-Башева.

Какво се случва днес?  По данни на Националния център по обществено здраве и анализи в България за първото тримесечие на 2024 г. общо 2736 пациенти са хоспитализирани с остър миокарден инфаркт. От тях мъже – 1839 (67.21%) и жени – 897 (32.9%), като смъртността е 231 (8.44%).

Разпределението по пол във възрастови групи е следната: мъже/жени под 35 години е 11/3, между 35-55 г. 471/87, над 55 г. 1357/807.

В отделението по Кардиология с инвазивен сектор на Болница „Тракия“ от месец май на тази година до средата на месец август август са преминали 62-ма пациенти с диагноза OMИ с ST-елевация. От тях мъже - 41 (66.13%), жени - 21 (33,87%). Починали двама (3.23%).

Най-младият пациент от хоспитализираните е мъж на 35 години с остър миокарден инфаркт на предна стена, като оплакванията са стартирали по време на интензивно спортуване (футбол) и при наличен единствен рисков фактор за фамилна обремененост (баща починал от ОМИ). Като от лабораторните изследвания е с открита дислипидемия - повишени стойности на общия холестерол, лошия холестерол (LDL- холестерол), понижен „ добър“ холестерол (HDL- холестерол).

Висок е броят на младите мъже във възрастовата група 35-55 г. - 22 (35.48%) в това число 7 лица (31.8%) във възрастовия диапзон 35-45 г. с преобладаване на рискови фактори артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, наднормено тегло.

Прави впечатление разпределението по пол, като острият миокарден инфаркт с ST-eлевация при женския пол във възрастовата под 35 г. липсва, а в диапазона 35-55 г. има само една жена на 51 г., казва д-р Донева-Башева.

Това не означава, че жените не бива да се профилактират. Рискът при младите жени е по-малък, поради защитните ефекти на женските полови хормони, но в климакса това се променя.

Острият миокарден инфаркт при младите лица протича остро и внезапно, в повечето случаи е усложнен с ритъмни нарушения и хемодинамична нестабилност, налагащо кардиопулмонална ресусцитация, която в повечето случаи е успешна.

Навременното търсене на медицинска помощ при първи симптоми и първичната профилактика при личния лекар, и кардиолог може да предотврати преждевременно настъпване на сърдечен инцидент с последваща инвалидизация. Особено внимание трябва да се обърне на т.нар. рискови групи - лица с фамилна обремененост и налични коригируеми рискови фактори.

Половината от пациентите до 55 години, преминали през Болница „Тракия“, признават, че не са посещавали или не са проявили интерес към профилактични прегледи, въпреки масовата медийна достъпност (защото са нямали оплаквания).

Д-р Кръстина Донева – Башева дава следните съвети за намаляване на риска от миокарден инфаркт:

1. Движете се - осигурете си двигателна активност 30-60 минути дневно.
2. Спрете тютюнопушенето.
3. Намалете стреса (доколкото е възможно) чрез упражнения или се консултирайте със специалист.
4. Хранете се здрвословно - пълнозърнести храни, морски дарове, варива, пресни зеленчуци и цитрусови плодове.
5. Премахнете солницата от трапезата - не повече от 5 грама дневно.
6. Измервайте кръвното си налягане един или два пъти дневно по едно и също време в седнало положение след 5-минутен покой, по едно и също време.
7. Лекувайте редовно високото артериално налягане и захарния диабет (ако имате, не се самолекувайте).
8. Изследвайте си нивото на общия холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди независимо от възрастта. При хора с фамилна обремененост и известна исхемична болест да се изследва алфа-липопротеин-за оценка на сърдечно-съдовия риск.
9. Ако имате родственик от първа линия (баща, майка, брат, сестра) с миокарден инфаркт или починали внезапно, особено в млада възраст, консултирайте се с личния лекар или кардиолог за препоръка и калкулиране на сърдечно-съдовия риск.
10. През летните месеци избягвайте големите температурни разлики, приемайте достатъчно количество течности, обличайте се със светли и памучни дрехи и избягвайте разходки в диапазона между 11-16 часа. Избягвайте големи физически натоварвания в гореща среда.
11. С наближаването на есента настъпват по-големи денонощни температурни колебания. Те водят до повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и с това могат да нарушат баланса между нуждата/доставката на кръв в коронарните съдове, особено при лицата с доказана исхемична болест на сърцето.
12. При поява на симптоми в гръдната област- консултирайте се с вашия личен лекар или кардиолог- Не ги подценявайте!!!

 Какво представлява ОМИ? Острият миокарден инфаркт е една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето. Според Универсалната дефиниция на Европейското дружество по кардиология, това е кардиомиоцитна некроза (смърт), съответстваща на остра миокардна исхемия (силно намалена или липсваща доставка на кръв към сърцето).

Клиничното представяне на острия коронарен синдром може да варира от сърдечен арест, електрическа или хемодинамична нестабилност с кардиогенен шок до пациенти, които вече са без болка по време на прегледа.

Все пак, през последните десетилетия смъртността и усложненията след остър миокарден инфаркт намаляват, поради напредъка, развитието и достъпността на лекарствената терапия, и интервенциoналната кардиология в световен мащаб, включително и в България, благодарение на модерни лечебни заведения като Болница „Тракия“. Въпреки това смъртността и инвалидността след остър миокарден инфаркт остава висока.

Патогенеза на ОМИ: През 1976 г. Рос и сътрудници публикуват данни за увредата на съдовия ендотел (теорията за „отговор на увреда”), като пусков механизъм за атерогенезата. Те определят 4 стъпки в  генезата: ендотелна увреда, миграция на нископлътни LDL-частици през увредената повърхност в интимата на съда и тяхната модификация, възпалителен отговор, образуване фиброзна шапка. Тригери за ендотелната дисфункция са рисковите фактори - артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, тютюнопушене, наднормено тегло, инфекция, оксидативен или shear stress.

Атеросклерозата е системно, мултифокално, имуномедиирано заболяване, което се развива в участъци на съдовата стена с ендотелна дисфункция (ЕД). Смята се, че ЕД най-често е свързана с високи концентрации на атерогенни липопротеини,  артериална хипертония, захарен диабет, хомоцистеин, инфекции или комбинация от тези и други фактори. Един от най-ранните белези на ендотелната дисфункция е намалена продукция на азотен оксид от съдовия ендотел в отговор на хемодинамични и фармакологични стимули.

По същество острият миокарден инфаркт (ОМИ) представлява исхемия (недостаъчен приток на кръв) с последваща некроза (клетъчна смърт) на кардиомиоцитите в зона от работния миокард, кръвоснабдявана от оклудираната артерия. Исхемията е резултат от  нарушен баланс между доставка и необходимост от кислород, което за кратко време води до необратими промени в сърдечната мускулатура.

Като основна причина за настъпване на ОМИ се определя атеросклерозата на коронарните съдове с натрупване на малки с ниска плътност липиди в стената на съда т.нар. атеросклеротични плаки. Това води до намаляване на лумена с образуване на плаки или до постепенна оклузия (запушване) на съда. От своя страна атеросклеротичните „плаки“ създават предпоставки за образуване на тромб (съсирек) и внезапна оклузия на коронарния съд при определени условия.

Най-честият механизъм за проява на остър миокарден инфаркт е разкъсване или ерозия на атеросклеротичната плака с образуване на тромб, който остро и напълно спира кръвотока в засегнатия съд (ОМИ с ST- елевация, STEMI) или непълно обтурира лумена на съда( ОМИ без ST- елевация, NSTEMI).

Рискови фактори: Разделяме рисковите фактори на две групи.

Наричаме първата група рискови фактори „коригируеми“ – тоест, такива, на които можем да въздействаме и да редуцираме.

1. Артериална хипертония - принуждава сърцето да работи по-силно и води до задебеляване (хипертрофия) на сърдечните стени. Установено е, че хората с артериална хипертония страдат три пъти по-често от ОМИ, особено в съчетание с други рискови фактори.
2. Захарен диабет - приблизително 50% от пациентите със захарен диабет умират от миокарден инфаркт. Ето защо откриването на преддиабет, адкватното лечение, спазване на диета и спорт е от решаващо значение за дългосрочната прогноза.
3. Затлъстяване - лицата с наднормено тегло, особено тези с повече подкожна мазнина в областта на талията, имат по-голям риск за развитие на коронарна болест на сърцето, дори да нямат други рискови фактори. Освен това наднорменото тегло води до повишаване на кръвното налягане, „лошият“ холестерол, триглицеридите и до понижаване на HDL- холестерола („добрия“ холестерол).
4. Нарушена мастна обмяна (дислипоротеинемия) - състояние, при което общият холестерол и триглицеридите са повишени на референтните стойности.
5. Тютюнопушене - независим рисков фактор за възникване на исхемична болест на сърцето. Тютюнопушенето води до по-бърза прогресия на атеросклеротичните плаки, като понижават естествените съдово-разширяващи субстанции, които водят да вазодилатация (съдово разширение) и намаляват добрия холстерол. Освен това при пушене се индуцира коронарен спазъм (свиване на съдовете на сърцето), който също има значение за възникването на ИБС.
6. Недостатъчна двигателна активност и заседнал начин на живот - редовното спортуване и ходене подпомагат за превенция на коронарната болест на сърцето, понижаване на кръвната захар, холестерола и триглицеридите.
7. Стрес - хроничният стрес нарушава почти всяка система в тялото.

 Втората група рискови фактори наричаме „Некоригируеми“ – тях не можем да редуцираме, но можем индиректно да им въздействаме, чрез промяна и лечение на коригируемите рискови фактори:

1. Пол;
2. Възраст;
3. Фамилна обремененост;

Клинична картина: Острият миокарден инфаркт обичайно е предхождан от болка, тежест, стягане, натиск на зад гръдната кост с радиация към шията, долната челюст, гърба, ляво рамо и ръка, двете рамена или горната част на корема, като много често се придружава от гадене, повръщане и студена пот, страх и безпокойство. Болката е интензивна и продължителна повече от 20 минути и не се повлиява от положението на тялото. Понякога симптомите се придружават от внезапна загуба на съзнание, сърцебиене и задух. Симптомите при възрастни хора и дългогодишни диабетици могат да бъдат оскъдни и атипични, дори и без болка.

Диагноза: Поставя се от клинични (анамнеза), инструментални (ЕКГ, Ехокардиография) и лабораторни изследвания (сърдечни маркери - тропонинов тест и ензими).

Лечение:

Съществувщите и утвърдени методи за лечение на острия миокарден инфаркт спасяват човешки живот.

Колкото по-навреме е диагностициран той, толкова по-ефективно е лечението.

1. Оптимална антиисхемична терапия - антиагреганти, статин, ACE/ARB, антикоагулант, бета-блокер, триметазидин и др.
2. Инвазивно изследване и лечение - известно е още като коронарография. Чрез него се установява мястото и степента на стеснение или оклузия на кръвоносните съдове на сърцето и се осъществява разширение с цел да се възстанови кръвотока и храненето на сърдечния мускул. Чрез този метод се осъществява дилатация (разширение) на съда, като се използва малко балон със или без поставяне на стент (пластинка, която разширява стеснения участък и подобрява кръвоснабдяването на сърдечния мускул). Медикамент-излъчващите стентове към момента са златен стандарт за лечение на стеснения на коронарните артерии с най-добър дългосрочен резултат при проследяване. При остър миокарден инфаркт се извършва първична ангиопластика т.е. бързо и пълно възстановяване на кръвотока в оклудираната („запушена“ ) артерия.
3. Хирургичен метод - извършване на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. До сърцето се достига чрез хирургичен разрез на гръдния кош, а кръвоснабдяването се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални или венозни съдове, взети от други части на тялото на пациента на пациента (гръдна стена, горни и долни крайници).
4. Оценка на сърдечно-съдовият риск и определяне на оптималното време за провеждане на СКАГ и евентуалното лечение- интервенционално или кардиохирургично при ОКС без ST-елевация.