Цялото човешко тяло е подчинено на гастроинтестиналния тракт, пазете го

Д-р Иван Трифонов от Отделението по гастроентерология в УМБАЛ „Тракия“ беше гост на сутрешния блок на ТВ „Загора“ на 6 ноември 2025 г. Водещата Велизара Цонева проведе интересен и полезен разговор за това доколко човешката храносмилателна система е отговорна за всички останали заболявания в човешкия организъм, как да се предпазим от появата им и какви са възможностите за лечение на различните гастрологични заболявания в УМБАЛ "Тракия".

Ето основните моменти от проведения разговор в студиото на ТВ „Загора“.

- Д-р Трифонов, казват, че гастроентерологията и храносмилателната система са в основата на здравето на човека. Защо е така?

- Защото през храносмилателната система минават всички необходими и важни съставки за изграждането на нашия организъм – белтъци, въглехидрати, мазнини, микроелементи, макроелементи. В същото време през нея влизат и не толкова полезни вещества, които в крайна сметка водят до увредата на нашия организъм. Затова гастроинтестиналния тракт е една система, която стои в основата на заболяванията на целия човешки организъм. Цялото човешко тяло е подчинено на гастроинстентиналния тракт.

- Зачестяват ли гастроентерологичните заболявания. Откриват ли се нови заболявания?

- По-скоро зачестява откриването на заболяванията - с напредването на техниката, на апаратурата, на знанията и на проучванията в медицината. Откриват се и нови заболявания, както и подварианти на настоящите заболявания, които познаваме, което е в полза на пациентите, съответно за по-лесно диагностициране и съответно лечение.

- По-лесно ли се лекуват днес болестите?

- Не.  Със сигурност не е по-лесно.

- Развитието на технологиите не предполага ли това?

- Предполага, но всъщност, колкото повече знаем за едно заболяване, толкова повече неизвестни изникват за неговата етиология, за неговата патогенеза. Все по-трудно става лечението и защото се стремим да го направим още в началото на самото заболяване, а не когато то вече се е развило.

- Най-трудно е откриването ли?

- Не бих казал, че има нещо, което можем да определим като трудно или лесно в нашата практика. Всяко заболяване изисква необходим комплекс от мероприятия, които трябва да бъдат извършени, за да може да бъде открито заболяването.

- Хората все по-често се интересуват от разпространението на онкозаболяванията в храносмилателната система. В каква степен самият човек може да предотврати появата им с промяната на начина си на живот и спазване на определени правила? Възможно ли е?

- За щастие има скринингови програми за онкологичните заболявания в нашата гастроентерологична практика. Голяма част от онкологичните заболявания при нас в някаква степен са предотвратими. Такъв е и колоректалния рак – ракът на дебелото черво. За съжаление в България хората не са особено информирани и не ходят на профилактични прегледи. Миналата година имаше кампания, по време на която доста хора си направиха тестове за окултно кървене. След това не малка част от тези хора се появиха в нашите кабинети и при не малка част от тях после установихме, че наистина има проблем.

Златният стандарт за превенция на рака на дебелото черво е колоноскопията. Профилактичната колоноскопия е задължителна във всички развити страни по света. В САЩ е задължително провеждането ѝ при всички хора над 45 години, в Европа - над 50 години. Тази профилактична колоноскопия ни помага да разберем има ли риск даден пациент да развие рак на дебелото черво, има ли полипи, които можем да отстраним преди да са се превърнали в онкологичен проблем.

- Има ли проучване колко от над 50-годишните българи са си правили колоноскопия?

- Няма такава обобщена статистика. Ако се направи, предполагам, че процентът ще се окаже много нисък.

- След като изследването е задължително, то какъв е механизмът да се принуди един човек да го направи?

- Няма такъв механизъм. Изследването е отговорност към собственото ни здраве, което е в основата на здравната култура.

- По какво можем да разберем дали при един човек има предпоставка за появата на рак на дебелото черво?

- Първото, което питаме един човек е, дали има такива случаи в рода си. Защото фамилната обремененост, специално за рака на дебелото черво, е с абсолютно-доказана причинно-следствена връзка. И тези, които имат такива роднини, не бива да неглижират профилактичната колоноскопия по никакъв начин. Трябва да потърсят гастроентеролог, когато станат на съответната възраст. Всички останали признаци на рака на дебелото черво, предполагам повечето хора ги знаят, са кървенето, загубата на тегло, неефективни позиви за изхождане. Но това са едни вече късни симптоми. Тогава вече на пациентите много по-трудно можем да помогнем, отколкото ако сме хванали заболяването в началото. Полипите в дебелото черво са доста разпространено явление. Появяват се при около 50% от хората и те са предпоставка за развитие на рак на дебелото черво. Има различни видове полипи, като една част от тях водят до риск от развитие на карцином. След премахването му, полипът се изследва по микроскопски път, за да се установи какъв е неговият вид.

- Колко често след премахването на полип пациентът трябва да прави колоноскопия?

- Това е индивидуално. Много зависи от полипа, от начина на премахване на самия полип, тъй като има различни техники за отстраняването му. Интервалът може да е месец и половина след колоноскопията, може да бъде и 10 години.

- Кои са другите зачестили случаи на карциноми – например, ракът на панкреаса?

- За съжаление това е един от туморите с най-лоша прогноза. Продължава да бъде такъв в продължение на десетилетия. Има много фактори, които водят до неговата проява. На първо място в света това е злоупотребата с алкохол, която предизвиква хронично възпаление на панкреаса. Тютюнопушенето също се води като основен рисков фактор и третата причина е наследственото предразположение. Причина може да бъдат и някои мутации на различни гени.

- Кой от тези фактори е главният, за да зачестяват тези случаи?

- Една от причините за „зачестяването“ е фактът, че съвременната медицина разполага с надеждни диагностични методи, с които открива случаите на рак на панкреаса. Иначе самата честота на заболяването в България е между 25 и 40 на 100 000 души население, което не е никак малко. Методите, които използваме, ни помагат много. На първо място това е абдоминалната ехография, която ни дава един много добър ориентир. След това на помощ идва скенера с контрастно вещество, тъй като туморите на панкреаса контрастират по определен начин. След това тези пациенти подлежат и на хистологичен анализ. Използваме най-съвременна техника, навлезнала в гастроентерологичната практика през последните 10-15 години.  Тази техника се нарича ехоендоскопия. Тя е подобна на гастроскопията, но освен камерата на върха си апаратурата има и ехографски трансмитер. През стомаха и 12-топръстника ние имаме възможност детайлно да огледаме всички органи в коремната кухина и с игла под ехографски контрол да вземем биопсия. Прилагаме този метод ежедневно в болнични условия. Всяка една такава процедура крие своите рискове, затова пациентите трябва да бъдат минимум 24 часа под лекарско наблюдение.

Карцинома на стомаха е доста разпространен в България. Има около 45 на 100 000 случая в България. За стастие световната тенденция е към на намаляване на случаите на карцином на стомаха. Това е нещо позитивно. На какво се дължи това, не можем да кажем със сигурност. Вероятно защото ендоскопските изследвания откриват състояния, които предхождат рака на стомаха.

- Какво хората могат да допринесат към намаляване на това тежко заболяване?

- Съветът ми е на първо място хората да не неглижират своето здравословно състояние. Задължително при всеки симптом, който имат, който е нов и необичаен и води до промяна в начина им на живот, да потърсят лекар за помощ, а не да се ограничат с четене в гугъл.

- Проблемът е, че не всеки има ранен достъп до лекар специалист?

- Да, но в България достъпността до специалист е много по-голяма, отколкото в Западна Европа. Но странно защо при този факт заболеваемостта в България и преживяемостта у нас са по-ниски, отколкото в Западна Европа. Това би трябвало да бъде национална политика. Само достъпът не е достатъчен. Приоритетът на държавата би трябвало да бъде насочен към превенцията и първичната профилактика на заболяванията. И да има по-голяма информираност на хората.

- Да се върнем към вашето отделение. Колко лекари работят там?

- В момента сме 10. Има интерес от страна на младите лекари, защото гастроентерологията се развива с много бързи темпове. Тя предоставя много възможности, интересна е и носи голямо удовлетворение.

- С каква техника разполага отделението в УМБАЛ „Тракия“?

- Оборудвани сме на европейско ниво, специализираме и се обучаваме постоянно, защото апаратът сам по себе си не може да лекува. Пред последните 4-5 години, говорейки за гастроентерология, мога да кажа, че сме много близо, дори наравно, с големите европейски центрове. Прилагаме всички иновативни техники за лечение на гастроентерологични заболявания. Благодарение на много труд, обучения и лишения се стараем да поддържаме високо ниво на качеството на лечение в нашето отделение.

- Защо хората продължават да търсят лечение в Турция?

- Това е много дълга тема. Като цяло в Турция има много добре изграден медицински туризъм. Доста хора избират да се доверят на колегите там, медицината в Турция е на много високо ниво. Но хората трябва да знаят, че в България също могат да получат това, което ще получат и там. В много голяма степен от случаите.

- Как да живеем така, че да не стигаме до драматични заболявания?

- На първо място това е отношението ни към собственото здраве – начин на живот, начин на хранене, спортуване, избягване на злоупотреба с алкохол. Друго важно нещо е профилактиката. Съветвам всички да свикнат да изпълняват профилактичните прегледи. Защото вероятността да бъде излекувано едно навреме диагностицирано заболяване, е много по-голяма, отколкото когато то е открито късно.

Гледайте целия разговор с д-р Иван Трифонов във видеото: