Когато вече не чакам нещо да се случи...

Наблюдавам живота със спокойствие, изчиствайки страховете, егоизма и негативните идеи, които задържат пътя ми. Умът ми е отворен за всички положителни неща. Не очаквам нищо, но чакам всичко. Защото в крайна сметка всичко се случва.

Да не очакваш нищо и да оставиш нещата да се случат, когато трябва да се случат, е да действаш балансирано, открито и с вътрешна вседопустимост.

Ден след ден обикновено трупаме много ограничаващи нагласи и мисли и го правим почти без дори да осъзнаваме ...
"Няма да му предложа това, защото той ще ми откаже". „По-добре да опитам друг ден, защото със сигурност ще се проваля “...

Понякога поставяме пречки по пътя си, за да предотвратим нещата да се случват. Трябва да сме отворени, с отворено мислене и с отворено сърце.
Ако не сме наясно със собствените си ограничителни нагласи , никога не можем да съборим онези стени, които пречат на нещата да се случват.

За да сме наясно с всички тези неща, които „се настаняват“ в нашия интериор, които ни отрязват крилата в нашето развитие и които намаляват част от нашето щастие, трябва да разберем откъде идват ограничаващите нагласи: от нашия житейски опит и лошо управлявани негативни преживявания.

Нашият житейски опит

Голяма част от това, което сме днес, идва от всички онези ранни етапи, в които сме се свързали с баща си, майка, дядо , баба и братя и сестри.
Ако те не са ни предлагали сигурност, ако са критикували нашите мисли и идеи, ако са ни защитавали прекалено много или не са ни показвали привързаност, всичко това оставя своя отпечатък върху нас.
Много е вероятно, когато узреете, че ще се опитате да промените повечето от тези ограничаващи нагласи в себе си.
Ехото на травмиращо детство обикновено ни ограничава по много начини. Не позволявайте това да се случи.

Лошо управлявани негативни преживявания

Животът не винаги е лесен и в зависимост от отношението и личните стратегии, с които се сблъскваме с нещата, ще получим това или онова обучение.
Ако другата ви половинка ви напусне, никога не правете грешката да мислите, че не заслужавате да бъдете обичани.
Изправете се срещу тази болка със сила, продължете напред с вдигната глава и отворете надеждите си за живот, като се осмелите да обичате отново и се съгласите да се оставите да бъдете обичани.

Ако нямате успех в даден проект, не се отказвайте и не мислете за идеи като тези, които се опитват да ви накарат да мислите, че не можете да го направите.
Преструктурирайте мислите си, поучете се от грешките си, научете уроци и се фокусирайте отново върху тази цел.
Понякога повечето от тези ограничаващи нагласи са част от нашата собствена личност, от нашата нерешителност, от нашите страхове и от факта, че затваряме врати, без дори да осъзнаваме, защото предпочитаме да останем много тихи в нашия „кръг на грижата“.

Не става въпрос да очакваме изобщо нищо, а да преструктурираме малко отношението си към живота , към себе си, като позволим нещата да се случат.

Ето как :

* Избягвайте „тунелно виждане“. Всички сме го изпитали поне веднъж. Това са моментите, когато се фокусираме върху нещо конкретно, губейки способността да виждаме какво се случва около нас.
Може да има дни, в които да мислите, че нищо няма решение, че нещата са „такива, каквито са“ и че няма лек за неизбежното.
Изключете тези мисли. Внимавайте, нито трябва да приемаме „сляп позитивизъм“, който би създал фалшиви надежди.

* Оставете настрана това, което чувствате, и помислете за това, от което се нуждаете. Понякога чувствата ни заслепяват и ни пречат да виждаме ясно.
Имаме ли нужда от свобода? Трябва ли да бъдем себе си? Позволяваме ли си отново да бъдете щастливи.
Нашето отношение към живота винаги трябва да бъде отворено, тихо и сигурно.

ВИНАГИ БЪДЕТЕ СИГУРНИ В ЕЖЕДНЕВНИТЕ СИ ПРИОРИТЕТИ И НЕЩАТА ЩЕ ТЕКАТ КАКТО Е БИЛО ПРЕДНАЗНАЧЕНО. С ВАШЕ СОБСТВЕНО ТЕМПО!

Радост Овагимян
(психотерапевт МБАЛ Тракия)