Ендокринологът д-р Пенка Митева: Диабетът може да бъде избегнат с няколко прости правила

Диабетът е новият бич за човечеството в световен мащаб. Коварното заболяване, от което няма връщане назад, обаче може да бъде предотвратено, като променим няколко елементарни привички в начина си на живот и хранене. Това каза в студиото на ТВ „Загора“ началникът на отделението по Ендокринология“ в Болница „Тракия“ д-р Пенка Митева, която беше гост на водещата на сутрешния блок по повод 14 ноември – Световния ден за борба с диабета.

Всъщност датата 14 ноември е рождения ден през 1891 година на д-р Фредерик Бантинг – един от откривателите на инсулина. Когато е само на 30 години – през 1921 година, д-р Бантинг заедно със своя колега д-р Чарз Бест, става откривател на инсулина. На следващата година двамата откриватели за първи път прилагат новото лекарство на 14-годишно момче, което страда от тежка форма на диабет. Благодарение на създадения от тях инсулин младият пациент успява да преживее още 14 години.

Световният ден за борба с диабета започва да се отбелязва от 1991 година, а официално е признат за такъв ден и от ООН през 2007 година.

„Днес диабетът е хронично заболяване, което буквално се е превърнало в световна пандемия. Статистиката показва, че в световен мащаб на всеки 10 секунди двама души отключват диабет, а един умира от това заболяване“, посочи в студиото на ТВ „Загора“ д-р Митева.

Около 8,3% от населението на Земята са хората, които боледуват от диабет в световен мащаб, според данни на Международната диабетна асоциация. Този факт е много тревожен, защото тенденцията е до 2035 година този процент да нарасне до 10% от световното население.

Къде е България?

В България около половин милион души са болни от диабет. „Цифрата е повече от тревожна, но по-страшното е че около 40% от тях не знаят за това“, посочи д-р Митева. Причините за скритото присъствие на диабета са много. Една от тях е пренебрегването на профилактичните прегледи, друга е подмолното действие на диабет от Тип 2, който протича без особени симптоми.

Според д-р Пенка Митева масовото разпространение на диабета днес се дължи на нездравословния съвременен начин на живот при повечето хора. „Това е болест, чието предотвратяване или овладяване не зависи толкова от лекаря, който лекува пациента, а от самия пациент. Важно е какво той прави, за да се предпази от усложненията на самия диабет. Нездравословният начин на живот означава - наднормено тегло, лошо хранене, обездвижване, стрес, пренебрегване на генетичните фактори.

Генетичните фактори също са сред основните причини за поява на диабета. „Когато човек има родственици, болни от диабет и ние дадем на тези лоши гени условия те да избуят с неправилния си начин на живот, болестта се проявява“, подчертава д-р Митева.

Рисковите фактори за появата на диабет не са нещо непознато и изненадващо - затлъстяване, хипертонична болест, обездвижване, развитие на метаболитен синдром.

„През последните години метаболитният синдром се превърна в основен рисков фактор за развитие на захарен диабет. А тръгне ли пусковият механизъм на преддиабетното състояние, ако човек не се мобилизира и не реши да направи нещо наистина важно за себе си, отключването на диабета е неизбежно до 2-3 години“, категорична е д-р Митева.

Повечето пациенти, които идват в отделението по „Ендокринология“ в Болница „Тракия“ за жалост са с неоткрит диабет. „Ние само регистрираме усложненията на диабета, които всъщност са основния проблем“, казва д-р Митева.

Как да се предпазим?

Метаболитният синдром е бичът на нашия век, предупреждава д-р Пенка Митева. „Говорим за метаболитен синдром, когато пациентите са затлъстели. Един от признаците за развитието му е голямата коремна обиколка. „При жените тя не трябва да бъде по-голяма от 88 см, а при мъжете до 92 – 94 см. Горната гранична стойност на кръвната захар на гладно не трябва да надвишава 5,7. За хората, които имат гранични стойности на кръвна захар от 5,7 -  5,9, имат висока пикочна киселина, високи нива на мазнините в кръвта, алармата свети в червено“, казва д-р Митева.

Когато захарта в кръвта е над 6, първата стъпка е промяна в начина на живот - хранене, движение. След три месеца - отново контрол и консултация с ендокринолог.

Появата на инсулинова резистентност означава, че клетките са изгубили част от чувствителността си към действието на инсулина, който транспортира глюкозата до тях, за да я използват като енергиен източник.

Един недобре контролиран и недобре повлиян метаболитен синдром - ако човек не си контролира храненето, движението, не пие лекарства - за 3 до 5 години се превръща в захарен диабет!

Обречени ли сме?

Хората, които са на крачка от диабета или вече са диагностицирани с това хронично заболяване, не са обречени – те имат шанс да променят или да контролират състоянието си с дисциплина и добро настроение, категорична е д-р Митева. „Не хапчето срещу инсулинова резистентност е панацеята срещу диабета, а съчетаването на правилните медикаменти, когато са станали неизбежни, правилния начин на живот, с правилното хранене и правилния двигателен режим“, допълва опитният ендокринолог.

„Най-елементарното, което можем да направим, е да намерим време да се храним балансирано. Никога не трябва да излизаме сутринта без нещо да сме хапнали! Знам, че в момента „фастингът“ е много актуален. Но правейки фастинг с едно хранене на ден, не трябва да се прехранваш, а точно това се получава. По-добре е човек хубаво да закуси с белтък - яйце, нискомаслено мляко, плод, мюсли. След това да приеме лек обяд със салата, а вечерята да бъде съвсем лека и не по-късно от 18 - 19 часа“, съветва д-р Митева.

Често пациентите казват при преглед - качих много килограми, нямам енергия, имам чувство за глад. Късното желание за хранене - към полунощ, след като вече сме вечеряли, обикновено също е симптом за диабет или за преддиабетно състояние. Лягайки си за сън към 22 – 23 часа, трябва да сме с леко гладен стомах, за да спим спокойно и хормоните през нощта да работят нормално, е правилото на базовата профилактика, казва д-р Митева.

„Другото, което задължително трябва да правим, е да се движим. Движението е живот! Според Световната здравна организация, за да е ефективно движението, то трябва да бъде поне четири пъти в седмицата по 25 – 30 минути – общо 120 минути най-малко трябва да имаме движение. Под движение разбирайте бързо ходене, плуване, аеробика, упражнения, от които човек поне леко да се изпоти, да изгори излишните калории, съветва д-р Митева.

Хората, които вече са натрупали килограми, също имат шанс. „Преди 25 години никой не говореше за лекарства за лечение на захарния диабет и затлъстяването, които действат заедно с балансираното хранене и движението. Днес има медикаменти, които съчетани с правилен начин на живот, водят до сваляне на килограми, но с тях трябва да се борави много внимателно. Няма панацея или вълшебно хапче, което да реши проблема на пациентите, които не водят балансиран начин на живот“, предупреждава д-р Митева.

Как да разберем имаме ли диабет?

Диабетът се установява с изследване на показателя „имунореактивен инсулин“. Този показател се изследва в кръвта заедно с кръвната захар. На базата на тези изследвания ендокринологът изчислява така наречения HOMA Индекс – стойността на кръвната захар по стойността на инсулина в кръвта, разделено на 22,5.

„По този HOMA Индекс и неговите стойности определяме дали пациентът има инсулинова резистентност, след което преценяваме и другите рискови фактори за появата на диабет.

Друг важен маркер е гликирания хемоглобин – това изследване дава усреднена стойност на нивата на кръвните захари за 3 месеца назад.

Хората трябва да почнат да се изследват на възраст между 30 и 59 години, като веднъж в годината си правят изследване за кръвна захар. „Фамилно обременени за диабет, преживели инфаркт, инсулт, стентирани, пациенти с високо кръвно налягане, пушачите, жените, родили едър плод, които са имали гестационен диабет, появил се за първи път по време на бременността, задължително трябва да се изследват за диабет поне веднъж годишно“, съветва д-р Митева. Болните от диабет трябва да се изследват два пъти годишно.

При пациентите на инсулин е нужен е мултидисциплинарен подход – работа както с общопрактикуващия лекар, който е изключително важен в този процес, така и с лекаря ендокринолог. В Западна Европа в процеса на лечение на диабетно болните се включва и психолог. Защото при тези пациенти обикновено храната се е превърнала в утеха след стресовия ден и сами им е трудно да преодолеят своето пристрастяване към неправилното хранене.

„Важно е също с какъв инсулин се лекува пациентът. „От откриването на първия инсулин до днес, вече разполагаме с изключително модерни инсулини. Българските пациенти днес също имат на разположение най-модерните инсулини, които имитират отлично естествения инсулин. В България има много добра наредба за профилактика на диабета. Затова профилактичният преглед не трябва да се прави проформа“, посочва д-р Митева.

Високата кръвна захар уврежда съдовете на цялото тяло – мозъка, очите, крайниците, вътрешните органи, сърцето. „Днес вече казваме, че диабетът е сърдечно-съдово заболяване, защото удря съдовете и се получава ендоделна дисфункция на съдовите страни.

Рецептата за добро здраве на д-р Митева

„Моята рецепта за добро здраве е – хора, движете се! Купете си куче, купете си велосипед, слезте от колите, ходете пеша, правете упражнения. Когато аз слезнах от моята кола, която карах всекидневно, започнах да се чувствам много по-добре. Хранете се с по-чиста, с по-проста храна, създавайте си повече весели моменти – всичко това ви отдалечава от захарния диабет“, казва д-р Митева.