Д-р Калина Пиперкова - лекарят, който сбъдва детски мечти

Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? Това със сигурност е един от най-досадните въпроси за всяко хлапе. Но не и за д-р Калина Пиперкова, която още като малко момиченце отговаряла категорично, че само да порасне, ще стане акушер-гинеколог. Не просто лекар, а точно акушер-гинеколог. И нищо чудно – Калина била по-малкото дете в лекарско семейство с баща АГ-специалист и майка кожен лекар.

Да стане акушер-гинеколог искала някога и майката на Калина – д-р Невена Георгиева Ламбова – Пиперкова, чийто съпруг бил превърналият се в легенда акушер-гинеколог д-р Тотьо Пиперков. Обаче техният преподавател в университета, проф. Юруков, отсякъл – „Ако ще сте семейство, да знаете, че в една къща двама акушер-гинеколози не може“. И майката на Калина отстъпила и специализирала кожни болести.

„Въпреки това мама имаше главната заслуга да искам да бъда акушер-гинеколог“, категорична е днес д-р Калина Пиперкова. Все ѝ повтаряла „да лети като баща си“ и да не прави компромиси с нищо.
Имало само един момент на разколебаване - в 11-ти клас. Учителите в легендарната английска гимназия „Георги Кирков“ в Пловдив били толкова възхитени от усета на Калина към английската литература, че почти я убедили да кандидатства английска филология.

„Атмосферата вкъщи беше такава, че не съм имала особен избор“, смее се днес д-р Пиперкова, която на Бабинден тази година се оттегли от длъжността завеждащ АГ отделение в Болница „Тракия“, което създава и ръководи от 2009 г. След 38 години лекарски стаж и хиляди проплакали в ръцете ѝ бебета д-р Калина Пиперкова си тръгва от длъжността със самочувствието, че достойно е продължила професията на своя именит баща - проф. д-р Тотьо Пиперков, почитан и след кончината му като доайен на акушер-гинеколозите в Пловдив.
 
„Когато бях дете, баща ми не беше още толкова известен. Беше много добър млад акушер-гинеколог, чието естествено състояние беше перманентно да отсъства от вкъщи“, разказва д-р Пиперкова.
Въпреки честите си отсъствия д-р Тотьо Пиперков бил истински кумир в очите на дъщеря си. Затова тя помни и спазва всички негови съвети.

По онова време той бил консултант за цяла Южна България и поемал най-заплетените акушеро-гинекологични казуси. Когато била в четвърти курс хуманна медицина в Пловдивския университет, Калина полетяла за първи път с медицински хеликоптер заедно с баща си заради тежък случай с отлепена плацента в Кърджали. Проф. Тотьо Пиперков имал специално отношение към АГ отделението в Кърджали, защото е негов създател и първи ръководител. Щом я приели да учи медицина, професорът се превърнал в най-взискателния преподавател на дъщеря си. Непрекъснато я поставял в сложни ситуации и подчертавал, че когато я изпитват колегите му, „моята дъщеря трябва да знае и може повече от другите студенти, за да няма никакви съмнения“.

„Той беше строг баща. Много изпити съм отлагала заради препитванията вкъщи. Баща ми казваше – ти не си готова, трябва да знаеш повече от другите. Медът и жилото в такава ситуация вървят ръка за ръка. Всички те гледат под микроскоп. Това беше една от причините да не кандидатствам за асистентско място в университета - единственият начин да остана в Пловдив. Но бях млада и исках да докажа, че аз съм аз - а не баща ми. И може би успях…“, казва д-р Пиперкова.

Детството ѝ било повече от щастливо. С ключа на врата, по цял ден навън, обичала да играе народна топка с приятелите от квартала. Живеела на 200 метра от училище, но никога не закъснявала за час(както обикновено правят децата, които живеят до училище). В първи клас обаче имала голям проблем с дисциплината...
„Брат ми Иван Пиперков е с 8 години по-голям от мен. Благодарение на него още 5-годишна се научих да чета и да пиша. Затова в първи клас не ми било интересно и съм се разхождала между чиновете. Една вечер класната ми - другарката Бобчева, идва вкъщи, гали ме по главата пред мама и казва: „Много добро дете, обаче…“. Виждам в огледалото, че брат ми е наострил уши от съседната стая и после мама не ми се кара така, както той. Беше за мен голям авторитет. Вярвам, че дисциплината е полезно качество. Полетът не се дължи на това да не спазваш правилата. Полетът е в това - спазвайки правилата, да дадеш свобода на мислите, на духа си и да докажеш, че имаш право на по-голяма свобода“, смята днес д-р Пиперкова.

Двамата със съпруга си – хирургът д-р Гео Цировски, дошли в Стара Загора по разпределение. Ученическата им любов припламнала още в 9-ти клас, а в предпоследния курс на Висшия медицински институт „Иван Петрович Павлов“ категорично решили да са заедно. Взели си последния държавен изпит на 8 ноември 1986 г. и моментално сключили брак. „Ако не се оженим – разпределят ни в различни градове. Беше много престижно да си в лекар в град като Стара Загора – университетски. Ако бяхме другаде, досега отдавна да сме се прибрали в Пловдив“, категорична е д-р Пиперкова.

Започва работа в старозагорската държавна болница на 2 януари 1987 година с една голяма лична тайна – че е бременна. Мълчала си пред първия началник на АГ-отделението д-р Ангел Ангелов, защото нямало да я пускат в операционна зала. Била слабичка и не ѝ личало. Така до 7 април – Деня на здравния работник, когато ѝ се наложило да изроди самостоятелно първото си бебе. Колегите я оставили дежурна в пълната родилна зала и отишли да празнуват.

Една от жените започнала да ражда и всичко минало добре, „обаче пустата плацента не пада и не пада. Спазих всичко по учебник, но не пада тази плацента!. Бях пълен новобранец и се притесних. Опитната акушерка Стефанова ми се развика „Не се помайвай докторке, каквото хванеш – скуби!“. С нейна помощ раждането приключи благополучно.“ Седмица по-късно обаче – нямало как - записала консултация при д-р Цонева, признавайки за бременността си и веднага я извадили от операционната…

При раждането и на двете си деца – Михаил и Тотина, акуширал лично нейния баща - проф. д-р Тотьо Пиперков. Държал ѝ ръката и я напътствал. „В момента на раждането няма как да бъдеш лекар на себе си. Слушаш и изпълняваш указанията“, казва д-р Пиперкова.

От баща си Калина научила и най-добрите съвети. „Той ми казваше – ти си умна, ти си хубава, ти можеш! Всичко, което правят акушерките, ти трябва да можеш да го правиш! Затова първите две години ще ти държат ръцете така, че да се научиш да водиш раждане. Не може да искаш от подчинените си нещо, което ти не можеш да правиш!“, съветвал дъщеря си мъдрият професор.

Трудни били първите години на прехода към демокрация. „Бях само с едно дете и получих добра оферта за Кувейт. В онези години бяха малко хората със специалност, които владееха английски език - за Кувейт беше важно и че съм жена. Беше много примамливо, но трябваше да замина само аз и с Гео решихме, че е по-важно да не се делим. Не си събрах куфарите. И не съжалявам“, казва д-р Пиперкова.

Дошло време Калина да става началник на АГ-отделението в новата болница „Тракия“. „А аз съм притеснена – това е съвсем друг вид отговорност и то в една от първите частни болници в Стара Загора. Татко тогава ми каза – спокойно, всичко ще бъде наред. Само не забравяй, че добрият лидер не е задължително да бъде и най-добрия в работата си като акушер. По-важно е да вади най-доброто от хората“.

През всички 16 години като началник на отделението д-р Пиперкова се стремяла да спазва този съвет. „Мисля, че с годините създадохме един наистина добър и сплотен екип от лекари, акушерки и санитарки“, казва днес д-р Пиперкова, предавайки поста на своя дългогодишен колега д-р Стефан Бузалов. Признава, че не е било лесно да създаде и организира отделението.
„Започнахме като АГ-отделение с Неонатологичен сектор – петима лекари, пет-шест акушерки и две санитарки. Сега сме две отделения - Акушеро-гинекологично и Неонатологично. Към АГ-отделението работят 14 лекари и 11 акушерки плюс 4 в операционна зала - общо 15. От един етаж се разпростряхме на три етажа.

В отделението няма текучество на кадри. „Напусна ни само един единствен лекар и то, защото си смени местожителството. Останалите напуснали са заради възраст и пенсия. Като д-р Саркисян, който и до днес е доайен на АГ специалистите в Стара Загора“.

Когато тя поема ръководния пост в Болница „Тракия“, д-р Саркисян е началник на АГ отделението в държавната болница. „Той ми беше невероятна опора и сила и съм му благодарна и до днес. Даваше ми пример и като ръководител как да се държа, и като сравнително млад лекар в държавната болница“.

Работата в АГ отделение е като производство с непрекъснат цикъл, в което във всеки момент може да настъпят непредвидени обстоятелства. „Аз го сравнявам с пожарната – атмосферата може да бъде спокойна в много моменти, да се шегуваме, но за съжаление не-хубавите неща се случват за миг. И ти трябва в този миг да си на линия и да реагираш по най-адекватния начин.

Хората виждат романтичната страна на нашата професия – първият плач на бебето, очите на мама, щастието при изписването на родените здрави бебета. Това са много зареждащи неща – срещаме и даряваме живот. Но заради радостта, която се очаква от това събитие, отговорността е още по-голяма“, казва д-р Пиперкова. Въпреки че работи като акушер-гинеколог вече 38 години, усещането за денонощно напрежение не спира да я преследва. Телефонът е винаги до главата ѝ. Звънне ли в неподходящ час, никога не е за хубаво…

Двете деца на Калина и Гео – Михаил и Тотина, вече също са лекари. Д-р Михаил Цировски е хирург като баща си, а д-р Тотина Цировска е специалист по кардиология. И двамата работят в лечебни заведения в Пловдив.

Д-р Пиперкова признава, че е щастлива с лекарската си професия, въпреки че в днешно време е подвиг да си лекар, смята тя. „Това, което влагаш и това, което получаваш като материално изражение в България, е неравностойно. След гимназия съм учила 11 години, за да стана специалист. Това са много години, в които родителите те подкрепят, докато учиш и работиш за смешни пари. Въпреки това настройката на обществото и отношението към лекарите (не без съдействието на медиите) превръщат всяка отрицателна новина в трагедия.

„Трагедията, когато се случи, е трагедия за близките, но и за персонала, на който това се е случило. Болката на всеки човек е само негова. Собствената болка е винаги най-голямата. Болният човек има нужда от добрите лекарски умения, но и от човещина, от добро отношение. А започва едно гнусно ровене, което единствено създава отрицателно отношение към лекарите в обществото“, посочва д-р Пиперкова.

Медицината е сложна материя, която изисква огромен обем от знания и способността да ги съчетаваш по логичен начин в главата си, за да направиш правилно клинично заключение. Медицината може много, но не може да обясни всичко в природата, създадено от една по-висша сила“, вярва д-р Пиперкова. За нея лекарите са само проводници на Бог. Затова всеки ден преди да започне работа излиза на източния балкон на болницата и казва молитвата си към Света Богородица и Исус като дълбоко вярваща християнка.

И когато върви по улицата и на всяка крачка майките и порасналите им деца я поздравяват, понякога в д-р Калина Пиперкова се усмихва онова малко момиченце, което мечтаело да стане акушер-гинеколог. Защото смисълът една мечта да се сбъдне идва тогава, когато освен своята, сбъднеш мечтите на още хиляди хора.

Автор: Стоян Стратиев

Публикация на Divident.EU