Двустранно отпушване на коронарна артерия беше приложено от инвазивни кардиолози в УМБАЛ „Тракия“

Антеграден и ретрограден подход с перкутанно проникване в сърцето на пациент през артерии едновременно на двете ръце беше осъществен в Инвазивния сектор на Кардиологията в УМБАЛ „Тракия“ с ръководител д-р Михаил Михалев, д.м.

Със специални водачи и инструментариум под ангиографски контрол в реално време лекарите успяха да достигнат от двете страни на упорито запушване в сърцето на 62-годишен мъж от Стара Загора и да го преодолеят успешно.

Сложната и сравнително рядка процедура беше извършена от инвазивния кардиолог д-р Георги Григоров с екип от отделението. Процедурата се извършва за първи път в Старозагорски регион и изисква високо ниво на подготовка, посочи началникът на отделението д-р Михаил Михалев.

„В случая става дума за старо запушване на един от основните сърдечни съдове, а те са по-сложни и по-рискови за работа, в сравнение с пресните запушвания или стеснения без пълно запушване“, коментира той след успешния край на процедурата.

62-годишният пациентът получил инфаркт преди няколко месеца, който бил успешно преодолян с отпушване на сърдечната артерия от кардиолозите на УМБАЛ „Тракия“. След около два месеца обаче мъжът получава ново запушване на същия съд, чието преодоляване завършва с неуспех. Затова екипът от инвазивни кардиолози – след още един месец - прилага ретрограден подход, използвайки не само основните пътища до мястото на запушването, но и заобиколните, за да могат да атакуват стеснението двустранно.

„Често при запушване на коронарна артерия организмът намира обиколни пътища, за да продължи да захранва сърдечния мускул с кръв. Наричаме тези пътища колатерали. Такъв беше и този случай. Състоянието с колатерално кръвоснабдяване от една страна позволява пациентът да не получи инфаркт, при който, знаете, част от сърдечния мускул умира. От друга - обиколните пътища на кръвоснабдяване никога не са равностойни на отпушени артерии“, обясни д-р Григоров.

Възстановяването на кръвотока през тези запушвания подобрява качеството на живот на пациентите и има данни, че намалява рисковете им, доколкото хроничната оклузия отнема част от резервите на сърцето и способността му да понася по-големи натоварвания, когато се наложи.